Преди години кметската длъжност беше символ на престиж, доверие и обществено признание. Да бъдеш кмет не означаваше само да ръководиш, а да вдъхваш уважение – защото си избран от хората, защото ти е поверено да носиш съдбата на цялото населено място . Днес обаче, все по-често ставаме свидетели на управници, които не само че не отговарят на тези очаквания, но и грубо ги погазват.
Такъв е случаят с Искра Георгиева – кмет на село Добротица, община Ситово, област Силистра. Поведението ѝ в публичното пространство далеч не се доближава до стандартите на обществен деец. Вместо да бъде пример за общността си, тя избира да води спорове в социалните мрежи със съмнителен тон, придружен с лични нападки и дори псувни.

На 2 август в страницата „Красива Силистра“ беше публикувана информация за поредния пожар в депото за отпадъци край Силистра. В коментар под публикацията г-жа Георгиева си позволи не само да политизира трагедията, но и да отправи тежки внушения включително обвинения, че определени политически сили в случая Партия Величие създават проблеми и след това ги „отразяват“. Още по-тревожното е, че в един от коментарите ѝ се съдържа директно твърдение, че същите хора „палят сметищата“. Това вече преминава границите на допустимото – не само е морално неприемливо, но и потенциално подсъдно, ако не бъде подкрепено с доказателства.

Вместо да води диалог или да отговаря аргументирано на критики и въпроси, кметицата преминава към лични нападки, емоционални изблици и, дори обиди и псувни. Това ли е лицето на местната власт? Това ли е примерът, който трябва да виждат децата ни?
Ситуацията добива още по-абсурден вид, когато същата тази кметица твърди, че в село Добротица няма сметища. По наша информация обаче на територията на селото има няколко нерегламентирани замърсени зони.Вместо да се занимава с решаването на реални проблеми, г-жа Георгиева избира да воюва във Facebook при това с език, който далеч не подхожда на поста ѝ.
Този случай е само още едно доказателство, че политическата и административната система в България страда от сериозен дефицит на морал и отговорност. Не е достатъчно да бъдеш избран  важно е как управляваш, как говориш, какъв пример даваш.
Кметският мандат не е нито лична трибуна, нито арена за емоционални сривове. Той е служене. когато забравиш това, властта се превръща в оръжие – срещу опонентите, срещу гражданите, срещу самата демокрация.