В последните десетилетия наблюдаваме една тревожна тенденция — обществото се променя, но не винаги в положителна посока. Струва ни се, че моралът, който някога беше в основата на човешките взаимоотношения, постепенно избледнява. Отчуждението, апатията и липсата на ценности се превърнаха в норма. Как стигнахме дотук? „Управлението на прасетата“ — тази метафора може да звучи грубо, но и точно отразява начина, по който се размиват границите между нормалното и абсурдното.

Днес се възхвалява пошлото, мързелът се нарича “грижа за себе си”, а егоизмът – “лична свобода”. Духовното опустошение не подминава никого, особено младите. Младото поколение е подложено на огромен натиск – социални мрежи, лесен достъп до упойващи вещества, липса на ориентиращи фигури. Наркоманията вече не е чужда дума – тя е реалност в училищата, на улицата, дори в домовете. Наркотиците не просто увреждат телата, те унищожават бъдещето. Те отнемат амбиции, воля и мечти. Това не е личен избор – това е обществен провал.

Именно тук се крие другият проблем – загубили сме чувството за общност. Не възпитаваме децата си да бъдат съпричастни, да помагат, да участват в доброволчески инициативи, да се борят за нещо по-голямо от самите себе си. В свят, в който „Аз“ стои над всичко, думите „ние“ и „заедно“ все по-рядко намират място. Решения има, но изискват усилия – от родителите, училищата, институциите и най-вече от самите нас. Да върнем примера, да говорим открито за морал, за зависимости, за отговорност. Да вдъхновим младите с реални каузи, с човешка близост и личен ангажимент. Защото без морал и съпричастност, всяко общество е обречено да се самоунищожи – бавно, но сигурно.