Уажаеми съграждани, съседи, приятели! Днес не говорим просто за турбини. Говорим за съдбата на Добруджа. Говорим за земята, която от векове ни храни и пази. Ние сме житницата на Добруджа – и това не е просто дума, а отговорност. И затова днес имаме правото – и дълга – да зададем най-важния въпрос: каква е цената на това така наречено “зелено бъдеще”? Ние не сме против прогреса. Но нека наричаме нещата с истинските им имена. Защото тук, в нашите села, “зелената енергия” идва със шум, с бетон, с изсечени гори и с мълчаливо унищожение.

– Кое е зеленото, когато за всяка перка се изсича гора?
– Кое е чистото, когато тихият ултразвук от турбините разболява хора, убива пчели и гони птици?
– Кое е устойчивото, когато под перките вече не могат да живеят нито диви животни, нито полезни насекоми?

 

Пчелите – основата на земеделието – изчезват около перките. Птиците – естествената защита на реколтата – биват нарязвани във въздуха. А ние? Ние ще останем с шум в ушите, главоболие и една земя, която вече няма да ражда както преди. Това не е зелена енергия. Това е зелен параван за чужди интереси. И още нещо – нека е ясно: щетите ще са най-големи именно тук. Защото тук е най-плодородната земя, тук има най-много живот, тук природата е жива. Ако унищожат Добруджа – какво остава? Ние не сме против бъдещето. Но сме против това то да се гради върху нашите гърбове, без да питат, без да слушат, без да мислят.

 

Изискваме прозрачност. Изискваме решения, базирани на наука, на уважение към хората и към земята. И най-вече – изискваме гласът ни да бъде чут. Добруджа не е безгласна. Ние сме тук. И няма да позволим да ни заличат с тишина.