В днешното пленарно заседание Величие предложи да се създаде временна парламентарна комисия, която да разследва строеж на луксозен хотел, свързан със семейството на министър-председателя Росен Желязков. Предложението не беше прието. Отсъствието на депутатите от „Възраждане“ се оказа решаващо за липсата на мнозинство, което доведе до провал на инициативата още при първото гласуване.

Според присъствали наблюдатели, представителите на ИТН, и БСП са се въздържали, което на практика е улеснило отхвърлянето на комисията. В демократичните общества парламентарните комисии за разследване са ключов инструмент за контрол над властта, прозрачност и отчетност. Когато се стигне до подозрения за несправедливости, злоупотреби, корупция обществото очаква от депутатите да подкрепят създаването на комисия, която да изясни фактите. В България обаче истории като предложение за комисия за „исторически парк“ показват, че не всички съмнения срещат еднаква готовност за разследване.

Какво се случва, когато се заговори за комисия, насочена към високопоставен политик – премиер, член на кабинета или семейството му? Защо някои предложения се поддържат, а други – спират? Какво стоят зад въздържалите се гласове?

Според непотвърдени по публични източници твърдения, Росен Желязков, настоящ премиер, и неговото семейство са замесени в строеж на хотел с голяма стойност, близо до Борисовата градина. Когато обществото вижда, че предложения за разследване на висши фигури се отхвърлят, това подкопава доверието в институциите. За гражданите остава усещането, че „няма власт над властта“, че тези, които са на власт, са над правилата. Поддръжниците на идея за прозрачност и отчетност често усещат двоен стандарт – когато бизнесът е засегнат, комисии се създават лесно, но когато става дума за политици – не.

Когато трябва да се атакува частен бизнес, комисии се създават за дни. Но щом става дума за премиера и неговото семейство, мнозинството затваря очи.