В село Ламбриново, един от малкото природни ресурси с потенциал за риболов, туризъм и отдих – местният язовир  – стана арена на конфликт, който завърши с тежки екологични последици.

След проведен търг за ползване и стопанисване на язовирът, досегашният наемател губи правото да го управлява. Вместо обаче да предаде водоема във вида, в който го е получил, по налична информация, той е източил изцяло водата от язовирът, а всичката риба е мъртва. Загубата е не само икономическа, но и морална, и преди всичко – екологична. 

Новият спечелил търга се оказва посрещнат не с партньорство, а с „мизерии“ и саботаж – действия, които говорят повече за безотговорност, отколкото за бизнес отношения. Това поражда няколко важни въпроса:

• Какви санкции следват за умишлено увреждане на воден ресурс?
• Контролира ли се как се предават обекти след търг?
• И най-важният – докъде може да стигне личната злоба, когато тя унищожава нещо, което принадлежи на цялата общност?

Източването на язовирът не е просто акт на отмъщение – това е еко-престъпление, за което трябва да се търси отговорност. Дори да няма законова рамка, която ясно да санкционира този конкретен случай, обществото има право да знае и да реагира. Природата не може да си отмъщава, но ние – хората – можем да поискаме справедливост. И да не допуснем подобно нещо да се случи отново.